Ако нямаме какво да дадем в замяна, просто може да благодарим. Вижте семантиката на думата: Благо - даря, тоест дарявам благо. Така възникнала, двупосочността на даването и получаването материализира този природен закон и така контактът от еднопосочен, става двупосочен. Така вече не само има връзка. Така и двете страни са дали и получили. Така има удовлетворение и от двете страни. Така има баланс на взаимоотношенията. С годините доста мисли преминаха през съзнанието ми по повод благодарността и много от тях превърнах в умения. Част от тях открих след време прекрасно описани в книга на Луиз Хей и съавтори и ми се иска да ги споделя в вас, тъй като за мен са безценни.
И така световноизвестната американска писателка Луиз Хей, казва по въпрос на благодарността следното: „Забелязала съм, че Вселената обича благодарността. Колкото по-благодарен си, толкова повече блага получаваш. Под „блага" разбирам не само материалните неща, но и всички хора, места и преживявания, заради които си струва да се живее. Знаете колко прекрасно се чувства човек, когато животът му е изпълнен с любов, радост, здраве и творчество, навсякъде среща зелена светлина и намира места за паркиране. Така е замислен животът ни. Вселената е щедра и изобилна и обича да бъде оценявана по достойнство.
Благодарността ни носи още нещо, за което да сме благодарни. Тя засилва изобилието в живота ни. Липсата на благодарност и оплакванията ни носят малко неща, за които да сме благодарни. Оплакващите се неизменно откриват в живота си малко хубави неща или не се радват на онова, което имат. Вселената винаги ни дава онова, което вярваме, че заслужаваме. Много от нас са възпитани да виждат само липсващото и да усещат тази липса. Вярваме в оскъдицата и после се чудим защо животът ни е толкова празен. Ако ни изпълва мисълта: „Аз нямам достатъчно и няма да бъда щастлив, докато е така...", ние поставяме живота си в режим на изчакване. Тогава Вселената чува: „Аз нямам и не съм щастлив" и ние получаваме още от същото.
Добре е да бъдем благодарни дори и за получените уроци. Не бягайте от уроците, те са малки съкровища. Когато се поучим от тях, животът ни се променя към по-добро. Сега се радвам всеки път, когато видя някоя тъмна страна на личността си. Това означава, че съм готова да се освободя от нещо, което е спъвало живота ми. Казвам; „Благодаря ти, че ми показа това, за да мога да го излекувам и да продължа напред". Така че, все едно дали урокът е внезапно изскочил „проблем" или възможност да видите стар негативен модел в себе си, от който е време да се освободите - радвайте се!”
Хареса ли ви? Или ви звучи странно? Може би. Може би защото животът ви до сега е бил подчинен на дълбоката нагласа, че получаваме априори живота с всичко в него. И лошо и добро. Хаотично може би. Не е така. Не съм съгласен. Да, животът ни е даден, но това е началото. Оттам нататък е нужно да се научим да общуваме с него. А какво е да общуваш? Простичко е, това е да взимаш и даваш. Тогава имаш „връзка” с него и можеш да приемеш и доброто и лошото. Замислих се тук колко странни понятия имаме за лошото. Дали лошото е само лошо, дали лошото не може да ни е полезно? Да ако прочетете отново последния пасаж от Луиз Хей за уроците на живота ще разберете какво точно имам предвид. Тогава лошото спира да е лошо и с благодарност го трансформираме в урок и след това в полезно за нас добро.
Погледнете и написаното от Керълайн А. Бретън: Благодарността е много важна за качеството на живота. За себе си знам, че когато изпитвам благодарност, тогава съм широко отворена за всичко добро, което може да дойде при мен. Обратното също е вярно. Ако нищо не се случва в живота ми, просто трябва да проверя барометъра на благодарността и тогава виждам, че затвореното сърце е блокирало пътя към Първоизточника на щастието, радостта и блаженството.
При мен вече се е превърнало в навик да действам така, сякаш съм благодарна, дори когато ми е трудно да създам неопределимото усещане, което се появява естествено, когато си благодарен и признателен. И не след дълго аз СЪМ благодарна! Създала съм си ритуал да си напявам за всички неща, за които съм признателна, докато шофирам. Започвам песента с проста благодарност за нещо дребно и това отприщва безкрайна поредица от неща, за които съм признателна. Тази практика е особено въодушевяваща, ако не съм в настроение. ....С този вид химия в главата и тялото, енергията, която се излъчва от вас и докосва всекиго и всичко, няма как да не се върне при вас и то многократно увеличена!”
И още нещо важно! „Благодарността наистина е като лоста на скоростната кутия и може да превключи мисловния ни механизъм от тревожност в покой, от вкопчване в съзидателност, от страх в любов. Когато сме благодарни, способността да се отпуснем и да присъстваме съзнателно в настоящето ни се удава естествено”, Казва Джоан Борисенко, доктор по философия.
Е, добре! Споделих много важни според мен неща, макар и цитирайки други хора. Защо не? Учудващото за мен беше, че не мисля единствено аз така. А щом нещо работи не само при мен добре, защо да не работи при всички? Ако желаете, пробвайте! Всички сме човешки същества и едни и същи природни принципи действат при всички ни. Какъв ли свят бихме построили ако съумеем да ползваме даденото ни априори от природата, а след това се научим да го ползваме с благодарност и продължим да го умножаваме с обич и грижа?