ОКР. Към родителите!

Пиша този материал, със съзнанието, че желая да помогна на близките на засегнаните от Обсесивно-компулсивно разстройство да ги разбират, за да ги подкрепят правилно. Забелязвам в практиката си, че ОКР има специална тежест в обществото. Всяка болест е и личен и социален проблем, но има заболявания, при които социалната тежест е особено голяма. Това разстройство е едно от тях и според мен изисква особено внимание от страна на близките. Защо?

Ами първо защото те самите имат специфичен дял в развитието му, чрез техните отношения и поведения към засегнатия човек от малък и е добре да имат информация за това, а второ, те самите стават въвлечени вторично в развитието на заболяването от болния. Ако близките развият осъзнатост за мястото си в случващото се, биха били полезни и на засегнатия и на себе си и на терапевта. Каква е ролята на родителите в генериката на процеса?

Както имахте възможност да прочетете в статията ми за ОКР, тук това заболяване се проявява преимуществено при хора с оформен  ригиден/натраплив/ характер. Характерът е нашето второ Аз, което се развива след раждането на детето през първите седем години, вследствие на влиянието на околните хора. Тъй като това са най-често родителите, те са тези, които имат основен дял в оформянето му. И тук има нещо важно!

И то е, че с това си твърдение не целя да вменя никому вина, защото тя в случая не е нужна никому, нито на родителя, нито на засегнатия, нито на терапевта. Не поемайте вина! Вина няма, прочетете материала ми за вината внимателно. Вината оттук нататък ще ви пречи да бъдете полезни на близкия ви. Защо?

Защото е човешко да сбъркаш, така както с теб са сбъркали. Вината ни пречи да поправим грешката, а смисъла на грешката е, че от нея ще научим и тогава ще можем да я поправим. Вината изкривява смисъла и процеса грешка-научаване-поправяне. Добре, нека да се върнем на личностовите особености на засегнатия от ОКР.

Нещо за страдащите от това заболяване: Това са хора обикновено честни, отговорни, придържащи се към правила и принципи разни, опитващи се да изглеждат добре, чисти, изгладени и подредени, изрядни, като тази тенденция достига до стремеж към перфектност. Най-често са вежливи, съобразяващи е и за тях е много важно да изглеждат добре в очите на другите.

Важно е да не забравяме, че в тях има много гняв, но той е насочен навътре, към тях самите, често като самообвинения, а не към останалите. Те не смеят да го изразят навън, за да не бъдат отхвърлени от другите. Често се страхуват да не наранят някой близък, когото обичат и този им страх им вдига изключително много тревожността, с последващи натрапливости. Прикриват гнева си, страхуват се от него, страхуват се и затова често са хора видимо тихи, но са възможни и изблици на гняв, рядко към околните, по-често към себе си с последващо затваряне и изолация.

Прикриват доста добре какво става вътре в тях, защото се срамуват от вътрешните си конфликти и отново се срещат със страха да не бъдат съгласно правилата и отхвърлени. Развиват странности в поведението, зад които прозира прикриване на натрапливи поведения.  Затова са склонни към затваряне в себе си, стават изключително недоверчиви и това се превръща в болест. Недоверчивостта е страшна болест. Тя ги „изяжда”, „загнездва” се в сърцата им, като ги „отравя” със страхове.

Тези страхове раждат тревожност, а несигурността е основа на натрапливостта. Странността им и натрапливостите в поведението са само „шапката на айсберга”, която се вижда над водата, всъщност това което е отдолу е огромно и доста трудно подвижно. Най-общо това е погледа върху засегнатия. Припознавате ли някои от чертите на близкия ви, който е с ОКР?

Нещо за родителите: Някой от тях, особено по-силния е човек твърд, обикновено също справедлив и честен, също търсещ правилата и спазващ ги, обикновено с по-пуританско възпитание, срамуващ се от голота на човешкото тяло, човек за който мястото в обществото и просперитета са важни, за който образованието, възпитанието и нормите, реда са определящи в развитието на индивида. В речта им често присъстват думи като „трябва”, „правилно”, „редно е”. Отбелязвам и това е много важно да се разбере, че няма нищо задължително и то всичко заедно. Винаги едни черти се развиват повече за сметка на други.

А сега ще разкажа за това как е добре се отнасяте с хора засегнати от ОКР. Те искат специално отношение и поведение. Тук няма нищо задължително. По-скоро ако вникнете в направеното от мен описание на тези хора, ще ви е по-лесно да изградите собствена индивидуална стратегия на база написаното тук. Казвам индивидуална, защото и тук няма абсолютно важима схема. Ние сме различни индивиди, а и засегнатите са с различна степен и начин на засягане, като мисли и поведения. И така, започвам с отношението и поведението към тях.

Това са хора, които имат нужда от признаване от околните. Те са били подтиснати по някакъв начин, някога и сега са развили подтискането в самоподтискане:”Аз не се справям, аз ще се проваля, аз няма да успея, аз съм неакъдърен, а дали ще се справя” и много други. Тоест, като резултат те нямат самочувствие. Как да процедирате?

Ами признайте ги! Признайте това което могат и им го изтъкнете, за да могат да се хванат за нещо, което ги вади от илюзията довела до самоподтискането. „Ти можеш, пробвай” работи добре. Тук работите със самочувствието им. Работи добре и „Пробвай, пък да стане каквото ще, после пак ще пробваш ако не стане”.

Има нещо много важно, което споменах по-горе. Те не умеят „да не им пука”. Те винаги се съобразяват с някого или нещо, даже със собствените си представи за перфектност. Ако извадите от тях едно:”Е, голяма работа” ще е събитие. Помогнете им да видят, че животът не е перфектен и че точно в случването и в непредвиденото има красота и „тръпка”, даже бих казал цяла прекрасна симфония, стига да можеш да си я позволиш. Така, стигнахме до емоциите.

Тези хора трудно си позволяват фриволности, непредвидими емоции, а предвидими емоции няма. Емоцията е неправилна, според дълбоките им разбирания, защото не може дъ бъде вкарана в рамка, а това практически са хора, „разхождащи се с рамките си”. Така основната проява на живото същество, емоцията остава недостъпна за тях. Написал съм тук в блога си цял материал за емоциите. Прочетете го и ще разберете от какво се лишават тези хора. Те се опитват да контролират всичко неправилно, нередно и свободно в себе си. Искате да им помогнете?

Добре, всеки начин да бъдат развълнувани и да бъдат истински, съответно свободни за тях е шанс. Осигурете им го, може и да решат да си го позволят. Това ги оживява невероятно и дава шанс на борбата с болестта. Музика, танци, спорт, разходки, екскурзии, планински преходи, забави, празници, дискотеки, срещи с приятели и приятни за тях хора. Всичко, което може да ги зарадва и да ги извади от вътрешното им „втвърдяване”. Те имат нужда от това. Имат нужда да са живи, но не си го позволяват, за да не изменят на правилата и правилността, които живеят в тях.

Нещо много важно, тези хора не вярват в себе си. Те имат нужда да се опрат на някого и нещо за мнение, за някакво действие или дейност, но бягат от това сами да се справят. Особено ако до тях има някой, когото те приемат като авторитет. Това при млади хора често е силния и подкрепящ родител. И „облягайки се” на него побъркват него, а себе си може да доведат до състояние на пълно несправяне с живота. Как да процедирате?

Ами просто им разказвайте приказката, която моя баща ми разказваше. За „неволята”. Винаги ми казваше, „ами повикай неволята, тя ще ти помогне” и ми обръщаше гръб, но после винаги се връщаше да провери небрежно дали ми е помогнала „неволята”. Тогава се ядосвах на него, а сега съм му благодарен.  Ако ви питат за мнение питайте първо за тяхното, ако искат помощ, нека повикат „неволята”, ако кажат, че не могат да се справят ги стимулирайте да пробват. И още.

Ако ги видите „заклещени” в безсмислено премисляне или ритуали, просто ги попитайте колко е часът, ако не носят часовник/често се среща и то неслучайно/ ги питайте за причината да не го носят. Винаги имат невероятно добри оправдания. Развийте нетърпимост към оправданията им! Чуете ли оправдание им кажете, че не им върши работа и ги питайте да ви кажат, какво са направили полезно за себе си или другите. Казвам полезно за себе си. Защо?

Не забравяйте, че те са забравили и подтиснали себе си заради някакви техни правила или идеи. Те живеят с идеите си за нещата, а са забравили всъщност как се живее истински. Те не живеят, те се мъчат, а вие виждате само част от тази мъка. Те са я скрили дълбоко, доколкото са способни на това. И тук смятам да завърша.

За да им бъдете полезни са важни основно две неща. Лечение и промяна в поведението и отношението в къщи. Лечението на леките случаи е психотерапия, на средно тежките и тежките е медикаментозно плюс психотерапия. Склонността на това заболяване към утежняване и усложняване е сериозна. Леките случаи е възможно да не разберете, поради склонността им да скриват. Среднотежките и тежките имат опасност да усложнят най-често с депресии, зависимости, фобии, а не несериозен и шанса от стигане и до психози при най-тежките.

С настоящия материал акцентирам на нуждата от сериозно отношение към това заболяване от всички, ангажирани по някакъв начин с него. Ако разберете, че са си изградили изкривен вътрешен свят от идеи и поведения, ще можете да се опитате да им помогнете да го поправят.