Темата си струва да се коментира, защото хората днес масово мислят егоизма непременно за нещо лошо. Аз твърдя, че страшен е еготизмът, а егоизмът ни пази. Ролята на егоизма е да опази индивида, индивидуалността като явление в този широк и шарен свят. Защо твърдя така?
Твърдя, че най-ценното в света, в който живеем е животът, а той има множество различни, макар и близки по своята същност проявления. Такова проявление е всеки един от нас. Няма двама еднакви човека на планетата. Не са се и раждали. В този ред на мисли всяка индивидуалност е безценна със своята уникалност. Тя индивидуалността, с появата си съдържа шанс да бъде изживяна или не. Представете си, че всички хора на този свят изглеждат като Вас, четящият тези редове. Говорят като Вас, имат Вашите усещания за света, Вашето отношение към света и хората, Вашите способности и възможности, Вашите поведения, Вашите идеи. Какъв би бил живота тогава?
Зная отговора. Десетки пъти съм задавал този въпрос и винаги отговорът е бил един и същ - "скучен". Само че не си даваме сметка за това. Не си даваме сметка нито за потенциала си, нито за уникалността си. Затова и не се уважаваме. Не се ценим, като нещо неповторимо. Затова и не се грижим за себе си, като за нещо толкова ценно. Разрешаваме да ни изравняват, да ни "напъхват в нечии калъпи", да се отнасят с нас като с всички, да правим нещата като другите, да търпим да ни налагат стандарти и клиширани отношения. Опитваме се често да отговорим на нечии очаквания за нас или не по-малко често, очакваме от себе си невъзможни неща или неща, за които плащаме прескъпо с усилия и безценно време. Четох статия, че фирма Хитачи е измислила щастливомер /вижте на : http://www.premium.bg/bg/tehnologii/shtastlivometar-v-ofisa.html/
Ама че нахалство, да ми мерят "на кило" личното усещане за щастие, като на бройлер, който трябва да наддава бързо на тегло, за да бъде употребен по-скоро. Казвам на кило, защото никой не може да ми мери усещането за щастие по каквито и да е правила. Аз съм човешко същество, а не стока. Аз съм индивид и ще нося това усещане с гордост докато съм жив. И никой няма право да ме мери с общи мерки. Усещането е нещо много индивидуално, неповторимо. Затова докато съм индивид съм свободен. Спра ли да съм индивид, ставам стока на нечия "сергия". Гневен съм! Да и има защо. Може би защото самият аз съм позволявал да го ми го причиняват достатъчно дълго време. Та връщам се на егоизма. Как е свързан той с индивидуалността?
Простичко. Егоизмът пази индивидуалността. Грижи се за нея. Грижи се индивидуалността да оцелее, въпреки усилията на външният свят да я претопи в поредната индустриална "отливка" от нечий "калъп". Пречи и да се загуби и и помага да се изрази. Христос е казал: "Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си." Не е казал "ако имаш една риза дай я на ближния си". Направи ми впечатление следната мисъл на Съмърсет Моъм, от книгата "Души в окови":
"…С течение на годините ще разберете, че първото условие, за да бъде този свят едно поносимо място за живеене, е да признаете неизбежния егоизъм на хората. Вие искате от хората себеотрицание – това е нелепо; значи, вие искате те да жертват желанията си заради вашите. Откъде накъде? След като се примирите с мисълта, че на този свят всеки живее за себе си, ще станете по – малко взискателни към себеподобните си. Те няма да ви разочароват и вие ще гледате на тях с повече снизхождение и обич. Хората търсят едно в живота – приятното."
Иска ми се да коментирам отношението егоизъм - плурализъм. Ако Аз дава всичко на Ти, без да се погрижи за себе си първо, Аз ще изчезне. От това ще загуби и Ти защото вече няма кой да се грижи за него, защото само в отношенията Аз-Ти печелят всички. Ако Аз се погрижи първо за себе си, то той ще оцелее и само тогава ще може възможно по-дълго да общува и обменя с Ти онова, което им е нужно. Затова с този текст посланието ми е следното: Само когато се научим здраво да се грижим за себе си, само тогава ще можем здраво да се погрижим и за другите. Така здравия егоизъм става основа за здравия плурализъм. Защо казвам здрав егоизъм?
Ами защото да си здрав егоист означава да помислиш първо за себе си. Има огромна разлика между здравия и нездравизъм егоист, който е известен с понятието еготизъм. Разликата е в това, че докато здравият егоист се грижи Първо за себе си, то нездравият егоист се грижи Само за себе си. Сериозна разлика нали? А сега се огледайте! Помислете си колко хора около вас умеят да се грижат наистина и здраво за себе си. А колко хора около вас се грижат само за себе си. Здрави ли сме? Вие преценете! И нещо важно за Егото.
Толкова коментираното Его, което на много места намирам заклеймявано и хулено от опитващи да практикуват духовност хора, е онази инстанция на Аза, която е неизбежно еволюционно ниво от неговото развитие. Без здраво Его няма здрав индивид. Его е усещане за Аз, за индивидуалност, за собствени граници. Индивид с нездраво Его е несъвместим с нормалния поток на живота и заболява, страда, чувства се дискомфортно в живота си и никога не е удовлетворен. Живее с усещане за нещо важно липсващо. Това е пътят и на болестите, защото когато си потиснат, неудовлетворен, развиваш първо функционални нарушения проявяващи се със симптоми, а след това и структурни нарушения в тъкани и органи, което наричаме болест. Ако не съм ясен, прочетете за механизмите на психосоматичните болести. Струва си. И ще завърша кратко.
Зная, че някому ще звуча неясно или ще оспоря нечии разбирания, но твърдя, че без здрав егоизъм няма здраво Его, без здраво Его няма здрав индивид, няма здраво тяло, а няма и здрава духовност, като по-късен етап от развитието на Аза. Твърдя, че само здраво Его може да развие здрава духовност, която е следващият етап в развитието на Аза, когато Егото се разтваря и разгражда, за да се установи разбиране и усещане за единство с всички, всичко и цялото. Да, цялото човечество е още далеч от тези нива на развитие, но е нужно да осъзнаем, че посоката е обща, а пътят към нея е индивидуален. Минава през изграждане и разграждане на Егото. Така еволюцията на вида ни се осъществява чрез еволюцията на индивида.
