Често съм ти разказвал истории за това
как живеех живота на скитник,
чакайки деня, в който
ще взема ръката ти
и ще ти пея песни.
Тогава ти може би ще кажеш
ела легни до мен, обичай ме
и аз със сигурност бих останал.
Но чувствам, остарявам
и песните които пеех
отекват в далечината.
Като звукът на вятърна мелница
която се върти.
Предполагам винаги ще бъда
войник на съдбата...
Много пъти съм бил пътешественик,
търсех нещо ново.
В дни на старост
когато нощите са ледени
аз скитах без теб
но в тези дни помислих,
че очите ми те видяха да стоиш наблизо.
Макар че слепотата е объркваща
показва че не си тук....
Сега усещам, остарявам
и песните които пеех
отекват в далечината
като звукът на вятърна мелница
която се върти..
Предполагам, винаги ще бъда
войник на съдбата...
Да, аз мога да чуя звука на вятърната мелница
която се върти..
Предполагам, ще бъда
винаги войник на съдбата...
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
I have often told you stories
about the way
I lived the life of a drifter
waiting for the day
when Id take your hand
and sing you songs
Then maybe you would say
Come lay with me love me
and I would surely stay
But I feel Im growing older
and the songs that I have sung
echo in the distance
Like the sound
of a windmill goin round
I guess Ill always be
a soldier of fortune
Many times I've been a traveller
I looked for something new
in days of old
when nights were cold
I wandered without you
but those days I thougt my eyes
had seen you standing near
Though blindness is confusing
it shows that you are not here
Now I feel Im growing older
and the songs that I have sung
echo in the distance
like the sound
of a windmill goin round
I guess I'll always be
a soldier of fortune
Yes, I can hear the sound
of a windmill going round
I guess I'll always be
a soldier of fortune
