Самопомощ и причината да пиша за вината, сигурността, драмата, емоциите и други

Често явление е да искаме сами да се справим с проблемите си. Всеки го е правил и е в правото си. Преди обаче да се опитаме сами да се справим с проблема си е желателно първо да се запознаем с някои основни положения в човешкото същество, които са много важни, като начин за разбирането му. То е все едно да искам да си сготвя нещо вкусно, но да не познавам продуктите и подправките. Е, няма да е като сготвено от майстор готвач, но пък шанса нещо да се получи е по-голям, нали.

Самопомощта в случаи на тревожни състояния например е много важна, защото е първият ни опит да дадем на себе си здравето и доброто самочувствие, които дълбоко в себе си знаем, че имаме право да получим. Ние сме родени с правото да сме здрави и щастливи. Дали ще го упражним това право или не, е въпрос на личен избор и решение за действие. Помислете са себе си, упражнявате ли го всъщност? Ако искате да разберете някои важни принципи, четете.

Много важно е да се знае, че животът като всяко явление в този богат на разнообразие материален свят, притежава своите писани и неписани правила и закони. Само и единствено нашата способност и готовност да ги познаваме и следваме, ни дава шанса да сме им съответни и да ги прилагаме. С поредицата от статии, които пиша тук в този сайт по различни аспекти на човешката същност, коментирам и тяхното място в живота ни.

Най-образно казано, някога там когато сме се раждали ни е предложено да се родим в този свят, с тези правила, в определено семейство, в определено населено място, държава, континент и в определено време. И ние сме „приели” с акта на раждането си тези условия, условията на нашия живот. Ние сме „приели” условията. Оттук нататък започва нашата същинска роля в гигантския спектакъл, наречен живот. А това е ролята да го изживеем, което означава да се сблъскваме с даденостите и да се научим да приемаме нещата, които не можеш да променим и да се преборим с нещата, които можем да променим. Или както гласи приписваната на Свети Августин молитва: „Боже, моля те дари ме със силата да се справя с нещата, с които мога да се справя, моля те,  дари ме със смирението да приема нещата, с които не мога да се справя и моля те дари ме с мъдростта да различа двете”. 

Истината е, че ние приемаме за дадености много неща в живота си, с които можем да се справим и често се борим с неща, с които не можем да се справим. Какво ще кажете по това мое твърдение?

Оттук се ражда идеята, че „животът е такъв”, „животът е страдание”. Истината е, че не умеем да живеем, защото не познаваме живота, не познаваме принципите му и живеем или с илюзии, или с „мъдрости” наследени от прабаби, през баби и майки, та до нас. Имам друга теза по въпроса и тя гласи: ”Животът е такъв, какъвто си го направим”. Просто е нужно да го познаваме и мъдро да се вместим в рамките му, а вътре в тях има достатъчно пространство за нас всички поотделно и то така, че да се чувстваме комфортно.

И за помощта и за самопомощта е валиден един принцип: „не всичко става за ядене и не на всяка цена”. Не е ли по-добре да си задаваме по-често въпросите "Какво ми се случва и как се чувствам от това?" и "Какво плащам правейки това или неправейки онова?" И ето ви малко конкретика:

Как например да живея с вина? За какво ми е? Ако не различавам „храната” от „боклука” мога ли да живея качествено? Ако не умея да си „хвърлям боклука” всеки ден, няма ли да се „задръстя”? Докато не изхвърля „боклука”, как да седна и да се нахраня комфортно? 

Пробвайте, не си хвърляйте битовите отпадъци един месец, сложете си ги в кухнята, където се храните и си събирайте. Да ви е сладко! Да, ама няма да стане. Кой се грижи днес за душевните си „боклуци”? Каква ни е душевната хигиена? Някой говори ли по тази тема и въобще имаме ли съзнание за това?

 
Ето това е причината да отделя различни статии за различни теми, за да се замислим за „храната” и „боклука” и за собствената ни роля в собствената ни душевна хигиена. Истината е, че живеем „задръстени” с душевни отпадъци, наши и чужди, „трупаме си ги”, отделяме им все повече място в душите си, с това стесняваме собственото си жизнено пространство. Ето това наричам лична безотговорност и оттук си мисля, че е необходима да започне самопомощта, от осъзнаването на личната ни отговорност към самите нас.