Здравейте,

Благодаря Ви за интереса!

Радвам се, че ми давате възможност да споделя част от идеите, знанията и опита си. Да, по този начин споделям частица от себе си.

Всичко написано от мен тук има елемент на свързаност. Не съм изложил просто отделни теми. Не съм нахвърлял просто знания или опит по тема. Идеята ми е да споделя нещо повече, а то е една по-разширена моя визия за човешкото същество, за проблемите му и същността на някои важни елементи в него. Разбирайки ги, можем да си помогнем да се доближим до онова, което повечето от нас мечтаем, да сме щастливи.

Продължавам да пиша всяка седмица и ще бъда благодарен ако споделите мнението си по отделните теми! Това би ми помогнало да открия нови насоки за работа или мои грешки.

Бъдете щастливи!

Владимир Пожарашки

Срамът за какво ни служи


Помолиха ме да напиша за това човешко чувство. Струва си и заради поканата и заради чувството. Най-често срещаме двете полярности на това чувство. Огледайте се. Колко много срамежливци има около вас. Съобразяващи се с всичко и всички, често пристъпващи тихо, като че ли да не ги видят и чуят. Или обратно, колко хора са безпардонни, постъпват без да се съобразяват с никого, мислещи само за себе си и собственото си добруване. Срамът е като страха. Той е чувство, което ни предупреждава. Дава ни информация за взаимоотношенията ни и по-точно за това, до къде стигаме в тях. Какво имам предвид? 

Имам предвид, че е нормално да се засрамя, ако засегна някого, ако навляза грубо в личното пространство на някого. Срамът е част от онази наша вътрешна морална система, която естествено балансира взаимоотношенията ни. Той ни сочи грешката в поведението, която е разгневила или засегнала онзи, с когото общуваме. Той има специфичен "глас", който всички познаваме добре, с изключение на онези крайно нарцистични личности, които поради липса на морал са "оперирани" от чувството срам. Тях наричам тук за нуждите на този материал безсрамни и ако се огледате, такива има в изобилие в обществото ни. Така разделям състоянията свързани с това чувство на три групи.

Условно ги наричам и разделям на: 1. хора с ненормално повишено чувство на срам, като ги наричам тук за удобство срамежливци, 2. хора с нормално чувство на срам, което ги информира за качеството на взаимоотношенията и 3. безсрамници, тоест хора с липса на чувство за срам. Оттук нататък ще разгледам трите категории хора.

Срамежливецът се срамува често, защото няма самочувствие. Той винаги се съпоставя с другия и дълбоко в него тече монологът:"дали изглеждам добре, дали не се изложих, дали ще ме приемат, дали не казах някоя глупост, леле сега ще ми се смеят". Гледайки надолу, той всъщност гледа в себе си и не смее да вдигне очи, за да не срещне очите на другия, страхувайки се да прочете там оценката за себе си, която почти сигурно в неговите очаквания е негативна, каквато всъщност е неговата за самия себе си. 

Срамежливецът се срамува от много неща. Срамува се, защото е възпитан най-вероятно да се съобразява с тези много неща. Многото му вътрешни правила за взаимоотношенията го правят свръхчувствителен. Такива срамежливци имат доста сложна морална система, която е несъвместима с естествените човешки взаимоотношения, които изискват свобода, топлота, директност, честност, откритост, телесност. Често тези хора са по-затворени, може да изглеждат хладни или просто резервирани, плахи, неумели, сковани, не умеят да изразяват чувствата си, странят от телесен контакт, неуверени, тихи до невзрачност. Може да изглеждат странни, но всъщност измъчват самите себе си. Тук има често много комплекси и в основата на проблема са наложените от родителите и окръжението правила за отношения и нужда от съобразяване. Постоянната им склонност да се съобразяват ги кара постоянно да правят усилия да изглеждат, и общуват според нечии очаквания. Те изглеждат. Те не са. 

Групата на безсрамниците е доста многолика. Както един срамежливец може да прикрие проблема си, така и безсрамник го прави, но ако се вгледате в белезите на проява на тези отклонения, няма как да ги объркате. Безсрамникът няма онзи набор от морални правила, които при нормалният човек дават възможност спокойно да създава честни и прями връзки, а при срамежливецът са прекалено много и прекалено силни. Той е нарцистичен, интересува се само от себе си, другият за него е само средство за постигане на цели и задоволяване на нужди, а не друго човешко същество, с което може здраво, свободно и равноправно да общува, за което е нужно да съблюдава елементарни неписани правила на откритост, зачитане и справедливост. Безсрамникът има проблем със собствените граници и затова погазва чуждите безпардонно, грубо и безотговорно. За него другият не е като него. Безсрамникът винаги е над другия. Той е винаги "По-........." . Често в крайните варианти това са хора арогантни, безскрупулни, нахални, може да са манипулативни или агресивни, но винаги имат проблеми със съобразяването с другия в своя полза, за разлика от срамежливците, които никога не умеят също да общуват равноправно, но винаги е в тяхна вреда. И нещо важно!

Искам да спомена една дума която е същност, стояща зад срама. Това е съобразяването. Тя е много важна, за да разберем стойността на срама. Тези хора, които имат здраво чувство за срам, се съобразяват с другия, но никога нито в негова нито в своя вреда. Когато тези хора усетят чувството срам в някакво взаимоотношение, тогава те го ползват като индикатор за това дали са нарушили нечия граница. Това чувство е много полезно като регулатор на отношенията. Само ако усетим истински силата му, можем да общуваме свободно, без да се притесняваме, да сме свободни, но и свързани с другите с истински здрави и честни взаимоотношения.

И така, за да обобщя ще кажа, че тук в диадата свобода - свързаност, като отношение на баланс между две крайности се крие тайната на чувството срам. То е индикаторът, с който намираме баланса между двете крайности, които са ни нужни, за да живеем хем с усещане на лична свобода, хем с усещане за свързаност с останалите. Винаги при липса на едно от двете усещания, нещо ни липсва. На срамежливците им липсва свобода, гъвкавост, често се чувстват притиснати, а на безсрамниците им липсва здрава истинска връзка с хората, основана на обич и взаимно признаване.

Ще завърша кратко като споделя мнението си, че няма лошо или добро чувство. Ако сме наясно с чувствата си, каквито и да са те, тогава можем да имаме адекватни поведения, а ако имаме адекватни поведения спрямо хората и ситуациите, тогава просто живеем добре. Не се страхувайте от срама! Бъдете бдителни за прекомерния и постоянен срам, и работете с него. Той ви казва, че нямате самочувствие и се съобразявате прекалено много. Обърнете внимание и на липсата на срам, защото рискувате да останете сам, необичан, неприет. Да, може да сте заобиколени с много материални неща, но те не топлят като докосването на човешката ръка и обичта идваща директно от сърцето на другия.