Стресът е модерно понятие и се радва на широка употреба, но по мое мнение не винаги точна. Стресът, като
понятие е придобило гражданствена стойност на болест. Това понятие се ползва и в медицинската
и психологическата литературата и терминология.
От психологична гледна точка стресът се определя като неспецифична реакция на организма към всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване. Тоест в тази реакция са мобилизирани и тяло и психика. Това е състояние на мобилизация и действие. Погрешно се намесва тук общоприетото становище, че стресът е вреден и по-долу ще обясня защо.
Стресът не е нещо, което не трябва да се избягва: пълната липса на стрес води до обездвижване, а то до намаляване на жизнения ни потенциал. Той има защитни и адаптивни функции. Това е реакцията на организма в резултат на стимул от външната среда или вътрешни стимули /нова работа, нов дом, нова среда, нов проект, дискомфорт, заболяване/.
Той е стимул на движението ни, а движението/като общо понятие за активността ни/ е живот. Именно променящите се условия ни карат, за да оцелеем да се движим, а основната характеристика на живота е движението. А какво се случва когато липсва движение?
Състоянията без движение ни приближават към смъртта. Вижте старите хора, повечето от тях загубват импулс за активност, промени, творчество, създаване на условия за радост. Колкото по-изразена е тенденцията, толкова по-близо е краят. Живеят дълго хора, които осмислят живота си и са адаптивни. Огледайте се наоколо! Вижте кои ваши близки са хармонични, уверени, активни и кои не и как се чувстват.
Реално в живота си, ние сами търсим стреса поставяйки си цели, предизвикателства, към които да се движим, за да се чувстваме живи. Понякога хора ми казват: „Знаеш ли нямам цели в живота, живея ден за ден. Може ли да поработим над това?”.
Движението ни оживява. Посредством интензивен стрес организмът и психиката на човек реагират на измененията на околната среда, още повече ако те застрашават индивида. В тези ситуации стресовото преживяване мобилизира в максимална степен индивидуалните способности за реакция и успешно адаптиране към новите условия на средата, в която живеем.
По-скоро това разбиране за стреса приемам за базово, а всички болестни състояния, разгледани по-долу са неговите негативни прояви, породени от неизпълнението на предназначението му – адаптацията на организма. Индивиди, които знят, че умеят да се адаптират винаги, носят в душата си усещането за вътрешна хармония.
От медицинска гледна точка разглеждаме стреса като житейски ситуации и затруднения, които индивидът не може да преживее и разреши сам, с потенциала на собствените си физически и психични ресурси и ги оценява като заплаха за живот.
В медицинската литература опасния стрес се дефинира като тежък /остър/ и продължителен/дистрес/. Острият стрес се дефинира като „преходно разстройство със значителна тежест, което се развива без други психични разстройства в отговор на силен соматичен/телесен/ или психичен стрес, обикновено продължаващо от няколко часа до няколко дни. Какви са симптомите на острия стрес?
Симптомите му, показват голямо разнообразие, но обикновено включват първоначално състояние на зашеметеност с известно стесняване на полето на ясно съзнание, стеснение на вниманието и невъзможност за възприемане на стимули и дезорганизация. Може да бъде съпроводено от отдръпване от заобикалящата ситуация или от възбуда и свръхдейност. Често са налице вегетативни признаци на паническа тревожност-тахикардия, изпотяване, зачервяване”. /По МКБ-10/ Състоянието е кризисно.
И острият стрес и дистресът са неадаптивен отговор, като острият стрес е неадаптивен отговор на тежко внезапно преживяване, а дистресът, на продължително затормозваща ситуация.
Терминът, на който е добре да обърнем внимание е дистрес. Това е най-често срещаното явление в обществото на забързания човек. Много редки са извънредно тежки стресогенни ситуации. Дистресът е описван като лошия стрес, негатвния стрес. Определя се като нервно и емоционално напрежение продължило необичайно дълго време, като стресът нараства лавинообразно, поради непрестанно изменящата се среда и липса на адекватен адаптивен отговор от организма. Какви са причините за дистреса?
Казах за стреса, че е реакцията на организма към всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване. Да и здравото е тази реакция да бъде извършена, така че целите на адаптация да са изпълнени. Да, но ако невротично задържим извършването на адаптиращата реакцията и останем в напрежението, маха ли се стимулът?
Не, стимулът не се маха. Той изчезва само след адекватна реакция на адаптация. И така отново и отново има стимул, а няма адекватна реакция от страна на човека. Какво става?
Стресът е наличен, но вече е дистрес, защото е хроничен, а е хроничен, защото въпросния човек не е направил необходимото, за да се адаптира адекватно. Ето така например базовите поведения, с които се раждаме, ако са подтиснати /прочетете за тях в рубриката "Какво и как работя"/ ние и да искаме не можем да реагираме. Просто не можем.
И така си оставаме с напрежението трупащо се още и още. Това е вътрешният ни невротичен механизъм за натрупване на вътрешно напрежение и превръщането му в дистрес.
Друг, но външен фактор е любимата ни "научнотехническа революция", която по-правилно според мен е да наричаме научнотехническа надпревара. Ами да, радио, телевизия, компютри, лаптопи, ноутбуци, смартфони, следват сигурно чипове в главата. Ходим вече с индивидуални аудио-видео-кибертерминали за всякакъв тип връзка в джоба си и то с размери на шепата ни. И това за някакви стотина години. Човешкото същество не е с такива нормални адаптивни способности. То има нужда освен от движение и от почивка.
Ритъмът на човешката психика и физиология вече доста се разминават с ритъма на амбициите и алчността на някои хора и компании, но това е друга тема. Още повече с възрастта адаптивните способности физиологично намаляват. И ето пример.
Забележете малките ни деца как възприемат с интерес и лекота всички електронни „играчки” и си служат често по-добре от нас. Представете си сега стресът за 55 годишен служител във някаква фирма, на който казват, че от утре ще трябва да си служи с някакво сиперинтелигентно устройство. И то в срок. А му се иска до работи на тази позиция до пенсия/на тази възраст трудно ще си намери друга подобна работа/. А догодина, тъкмо е свикнал някак си, го чака друга „джаджа”, нови реорганизации, съобразно пазарната конюнктура, която, както са му обяснили маркетолозите на компанията е доста динамична напоследък.
В тези случаи не бива ли да се замислим какво си причиняваме искайки повече и повече?
„Искаммм..............” много неща, но един резултат е сигурен, дистрес, ако не успея да се адаптирам бързо към всички стресогени. И така, по-страшен за нас е дистреса, независимо дали е породен от неимоверно много и бързи промени в средата или от дефицитите на собствените ни неврози.
Теорията на Ханс Селие разглежда стреса, наричайки стресовата реакция адаптационен синдром, който протича в три фази: тревога, съпротива и изтощение, като последната фаза се наблюдава при дълготрайно действие на стресогена, без адекватна реакция от страна на индивида.
От психологична гледна точка стресът се определя като неспецифична реакция на организма към всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване. Тоест в тази реакция са мобилизирани и тяло и психика. Това е състояние на мобилизация и действие. Погрешно се намесва тук общоприетото становище, че стресът е вреден и по-долу ще обясня защо.
Стресът не е нещо, което не трябва да се избягва: пълната липса на стрес води до обездвижване, а то до намаляване на жизнения ни потенциал. Той има защитни и адаптивни функции. Това е реакцията на организма в резултат на стимул от външната среда или вътрешни стимули /нова работа, нов дом, нова среда, нов проект, дискомфорт, заболяване/.
Той е стимул на движението ни, а движението/като общо понятие за активността ни/ е живот. Именно променящите се условия ни карат, за да оцелеем да се движим, а основната характеристика на живота е движението. А какво се случва когато липсва движение?
Състоянията без движение ни приближават към смъртта. Вижте старите хора, повечето от тях загубват импулс за активност, промени, творчество, създаване на условия за радост. Колкото по-изразена е тенденцията, толкова по-близо е краят. Живеят дълго хора, които осмислят живота си и са адаптивни. Огледайте се наоколо! Вижте кои ваши близки са хармонични, уверени, активни и кои не и как се чувстват.
Реално в живота си, ние сами търсим стреса поставяйки си цели, предизвикателства, към които да се движим, за да се чувстваме живи. Понякога хора ми казват: „Знаеш ли нямам цели в живота, живея ден за ден. Може ли да поработим над това?”.
Движението ни оживява. Посредством интензивен стрес организмът и психиката на човек реагират на измененията на околната среда, още повече ако те застрашават индивида. В тези ситуации стресовото преживяване мобилизира в максимална степен индивидуалните способности за реакция и успешно адаптиране към новите условия на средата, в която живеем.
По-скоро това разбиране за стреса приемам за базово, а всички болестни състояния, разгледани по-долу са неговите негативни прояви, породени от неизпълнението на предназначението му – адаптацията на организма. Индивиди, които знят, че умеят да се адаптират винаги, носят в душата си усещането за вътрешна хармония.
От медицинска гледна точка разглеждаме стреса като житейски ситуации и затруднения, които индивидът не може да преживее и разреши сам, с потенциала на собствените си физически и психични ресурси и ги оценява като заплаха за живот.
В медицинската литература опасния стрес се дефинира като тежък /остър/ и продължителен/дистрес/. Острият стрес се дефинира като „преходно разстройство със значителна тежест, което се развива без други психични разстройства в отговор на силен соматичен/телесен/ или психичен стрес, обикновено продължаващо от няколко часа до няколко дни. Какви са симптомите на острия стрес?
Симптомите му, показват голямо разнообразие, но обикновено включват първоначално състояние на зашеметеност с известно стесняване на полето на ясно съзнание, стеснение на вниманието и невъзможност за възприемане на стимули и дезорганизация. Може да бъде съпроводено от отдръпване от заобикалящата ситуация или от възбуда и свръхдейност. Често са налице вегетативни признаци на паническа тревожност-тахикардия, изпотяване, зачервяване”. /По МКБ-10/ Състоянието е кризисно.
И острият стрес и дистресът са неадаптивен отговор, като острият стрес е неадаптивен отговор на тежко внезапно преживяване, а дистресът, на продължително затормозваща ситуация.
Терминът, на който е добре да обърнем внимание е дистрес. Това е най-често срещаното явление в обществото на забързания човек. Много редки са извънредно тежки стресогенни ситуации. Дистресът е описван като лошия стрес, негатвния стрес. Определя се като нервно и емоционално напрежение продължило необичайно дълго време, като стресът нараства лавинообразно, поради непрестанно изменящата се среда и липса на адекватен адаптивен отговор от организма. Какви са причините за дистреса?
Казах за стреса, че е реакцията на организма към всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване. Да и здравото е тази реакция да бъде извършена, така че целите на адаптация да са изпълнени. Да, но ако невротично задържим извършването на адаптиращата реакцията и останем в напрежението, маха ли се стимулът?
Не, стимулът не се маха. Той изчезва само след адекватна реакция на адаптация. И така отново и отново има стимул, а няма адекватна реакция от страна на човека. Какво става?
Стресът е наличен, но вече е дистрес, защото е хроничен, а е хроничен, защото въпросния човек не е направил необходимото, за да се адаптира адекватно. Ето така например базовите поведения, с които се раждаме, ако са подтиснати /прочетете за тях в рубриката "Какво и как работя"/ ние и да искаме не можем да реагираме. Просто не можем.
И така си оставаме с напрежението трупащо се още и още. Това е вътрешният ни невротичен механизъм за натрупване на вътрешно напрежение и превръщането му в дистрес.
Друг, но външен фактор е любимата ни "научнотехническа революция", която по-правилно според мен е да наричаме научнотехническа надпревара. Ами да, радио, телевизия, компютри, лаптопи, ноутбуци, смартфони, следват сигурно чипове в главата. Ходим вече с индивидуални аудио-видео-кибертерминали за всякакъв тип връзка в джоба си и то с размери на шепата ни. И това за някакви стотина години. Човешкото същество не е с такива нормални адаптивни способности. То има нужда освен от движение и от почивка.
Ритъмът на човешката психика и физиология вече доста се разминават с ритъма на амбициите и алчността на някои хора и компании, но това е друга тема. Още повече с възрастта адаптивните способности физиологично намаляват. И ето пример.
Забележете малките ни деца как възприемат с интерес и лекота всички електронни „играчки” и си служат често по-добре от нас. Представете си сега стресът за 55 годишен служител във някаква фирма, на който казват, че от утре ще трябва да си служи с някакво сиперинтелигентно устройство. И то в срок. А му се иска до работи на тази позиция до пенсия/на тази възраст трудно ще си намери друга подобна работа/. А догодина, тъкмо е свикнал някак си, го чака друга „джаджа”, нови реорганизации, съобразно пазарната конюнктура, която, както са му обяснили маркетолозите на компанията е доста динамична напоследък.
В тези случаи не бива ли да се замислим какво си причиняваме искайки повече и повече?
„Искаммм..............” много неща, но един резултат е сигурен, дистрес, ако не успея да се адаптирам бързо към всички стресогени. И така, по-страшен за нас е дистреса, независимо дали е породен от неимоверно много и бързи промени в средата или от дефицитите на собствените ни неврози.
Теорията на Ханс Селие разглежда стреса, наричайки стресовата реакция адаптационен синдром, който протича в три фази: тревога, съпротива и изтощение, като последната фаза се наблюдава при дълготрайно действие на стресогена, без адекватна реакция от страна на индивида.
Има една специфична категория стрес описана и в
международната класификация на психичните заболявания и това е посттравматичното стресово разстройство. Това е
преживяване на нервно и емоционално пренапрежение
не е по време на действие на стресогена, а едва след това — обикновено се
появява до 24 часа и продължава неопределено дълго време.
Това е закъснял и понякога продължителен отговор на прекомерно силна заплаха.
Никой не е защитен. Това може да са случаи на преживян ужас от войни, насилие,
катаклизми, катастрофи и други тежки преживявания можещи да доведат до дълбок
дистрес и след отминаване на стресогена.
Определени личностови особености или невротични състояния може да са благоприятстващи предпоставки, но не мисля, че такива редки, остри състояния са от водеща значимост за нас хората от днешната цивилизация.
Определени личностови особености или невротични състояния може да са благоприятстващи предпоставки, но не мисля, че такива редки, остри състояния са от водеща значимост за нас хората от днешната цивилизация.
Определят стреса като "болест на съвремието". Сигурно е така. За мен в личен план по-скоро е важно да съм осъзнат за причините за него в моя живот и да отреагирам вярно и ефективно, за да ги отстраня доколкото е възможно, за да живея по-качествено като гражданин на това забързано не знам за къде общество.
