Вината - предназначение и употреба

Какво е вината? Има ли вина или няма? Има, разбира се. Ами как да няма, та ние всички
непрекъснато обвиняваме или се чувстваме виновни. Значи има. Но аз искам да задам един въпрос. Някой виждал ли е виновно диво животно, котка, птица? Колкото и да наблюдавам животинския свят не успявам да видя тази категория там. Защо ли? Ами просто в природата вината не съществува. Тя, вината съществува като категория само в нашия, човешкия свят. Тя е измислица на нас „висшите”, за да урегулираме отношенията си по един нездрав начин. Защо казвам това? 

Защото вината, всъщност е подкатегория на оправданието. Тя е вид оправдание че съм свършил нещо или не съм го свършил, че някой ни е причинил нещо, а ние не сме реагирали адекватно и здраво. Какво е да реагираш здраво? Ще отида малко назад. 

Всяко действие има три варианта: 1. Изкривено действие/лъжа, манипулация/ или предозирано действие/садизъм, жестокост/. 2. Адекватна на стимула реакция, която изисква адекватна реакция от отсрещния и ни дава мястото, което искаме да имаме и 3. Липса на реакция, равна на мазохизъм, подтиснато действие, слабост. Ако аз съм реагирал адекватно и съм си защитил позицията, ще имам ли нужда да обвинявам или да ме обвиняват? Ами ако съм бил садистичен? Няма ли да ме обвиняват? Или ако подтисна реакцията си няма ли вътрешно да се обвиня  и самонаказвам за проявената слабост? 

Тук опираме до здравите реакци и поведения, които ние не умеем. Ще се върна отново към дивата природа, от която си струва да се поучим и чиито уроци, като че ли сме позагубили, правейки цивилизовано общество, изградило купища от норми и правила, закони, ограничили здравите ни действия. 

В дивата природа няма виновен или обвинен, там има нахранил се и гладен, изял или изяден, оставил потомство или не оставил потомство. Затова не се среща и вина. Просто нямат нужда тези живи същества от оправдания, обяснения, вина. Животните просто живеят. А на нас вината ни пречи да живеем здраво. Защо? Ами защото узаконява нашите нездрави поведения, а оттам и нездравите ни отношения. Като казах за дивата природа нямах предвид домашните любимци и особено кучето. 

Виновна котка не съм видял, котките нямат развита еволюционно емоционална сфера. С кучето е друго. Виждал съм кучета с виновен поглед. И нормално, те са емоционални същества, а ние можем да им „вкараме” вина с нашата емоционална система. Слава Богу май те не се обвиняват едно друго. 

Доста имах предвид да напиша за същността на вината, но тогава прочетох следните редове от Д-р Смодермън, които ми изпратиха след един разговор по темата. Те напълно съответстват на моята представа за тази категория и не мисля, че е нужно да ги перефразирам. Четете внимателно, струва си: 

"Вината е чувство, което подкрепя една позиция, наречена “аз съм лош”. Разсъдъкът заема позицията “аз съм лош”, за да бъде приет от себе си и от околните (да бъде прав). Вината е валута, с която хората плащат за злото, което вършат, представят си, че вършат, или просто си представят. Каквото и да сте направили, ако заплатите с достатъчно вина, Вие сте готов пак да го направите. И така, вината е валута, която е съставна част от една игра на разсъдъка и която му служи да оправдае повторението на определени негови модели на поведение – въпреки преценката, че са лоши. Още веднъж: вината е валута, която служи за плащане на някоя действителна или въображаема простъпка, за да може тази простъпка да бъде повторена. Така вината е интегрална съставка на един кръговрат: простъпка – вина – простъпка – вина – простъпка - вина и т.н. во веки веков. Вината е абсолютно безполезна за прекратяване на нещо, което причинява болка. Ако престанете в състояние на вина, това става въпреки вината, а не поради нея.

Вината съвсем определено не е „честно” чувство или емоция. Малко емоции са честни, но вината е напълно нечестна поради тенденцията за повторение, стояща редом с нея в същия модел на поведение. Вината казва на света: “Няма да правя повече така!” На разсъдъка тя казва: “Продължавай, ти си плати данъка – сега можеш пак да го направиш!” когато следващия път се чувствувате виновен, обърнете внимание на непосредствените си планове или още по-добре наблюдавайте какво ще извършите, защото плановете Ви може да са несъзнателни.

В случай, че се питате какво да правите с чувството на вина, то е следното: престанете. С какво? С това да се чувствате виновен. Правете каквото правите, като изключите вината. Никой не може да използва Вашата „валута” вина по начин, подпомагащ чувството за жизненост. Всъщност други ще направят капитал от вината Ви и това ще Ви струва Вашата жизненост. После Вие ще използвате тяхното лошо отношение като оправдание да извършите нови простъпки/грешни постъпки/. От вината съвсем определено няма конструктивна полза, освободете се от нея.

Искам да Ви предупредя, че ще се случи нещо, когато задраскате вината от живота си и правите каквото правите, поемайки отговорността за него. Ще се случи следното: Вие ще загубите съгласието на хората, свикнали да гледат на Вашата вина като на свързващо звено между Вас и тях. Ще се почувствате странно самотен, не както преди и не както сте предполагали. Ще имате удобен случай да преразгледате стари отношения или съвсем да ги приключите. Дори е възможно някои хора да Ви напуснат. Но ако отношенията Ви с тях са почивали върху вина, това бездруго ще е добре дошло за Вас.

Ползата, която ще имате от изоставянето на вината, е съвършена яснота по отношение на това, което искате от живота и от другите. Може дори да откриете, че искате да причинявате болка на другите, че причиняването на болка е някакъв модел на поведение на Вашия разсъдък. В такъв случай направете едно: надраснете този модел. Наблюдавайте го и не вършете нищо. Ако правите нещо, което наранява другите, ще имате удобен случай да го изчистите от пътя си, вместо да се затворите вкъщи и да се чувствувате виновен.

Вие не ще можете да се справите с вината си, ако не сте готов да прозрете състоянието, лежащо в основата й. Вината се крепи предимно на страха, че сте онзи, който се опасявате, че сте. Вие го познавате. Той е свит, подъл, мрази другите, желае им злото, липсва му кураж, глупав е и т.н. Да не мислите, че сте единственият? Не сте. За да приключите веднъж завинаги с вината, трябва да проникнете до корена й: до човека, който се страхувате, че сте. Онзи, когото се опитвате да държите в шах чрез чувството за вина. Онзи, за когото не искате да бъдете отговорен. Ако не сте готов да се сблъскате с него, Вие сте осъден до живот в затвора на собствения си разсъдък. Хайде направете на себе си и на всички нас една огромна услуга, като поемете отговорност за дребнавостта, на което е способен Вашият разсъдък. Само тогава ще можете да преживеете колко велик, могъщ и естествено красив е животът Ви. Под целия безсмислен инвентар, който се боите че сте, живее онзи, който сте в действителност. И нека Ви кажа, вярвате или не: този който сте в действителност, е наистина огромен. Толкова огромен, че оставя в сянка всичко, с което обикновено се гордеете. Затрупан с цялата тази дребнавост, той е белязан с факта, че изгаря от желание да даде своя принос за света, че иска думата “живея” да означава нещо. Искам да знаете, че това е този, когото сте покрили с вина.”

           
И така, с тези силни думи на Д-р Смодермън бих се опитал поне малко да Ви помогна да разберете нещо от себе си, което всъщност едва ли е нещо, а по-скоро нещище, отнесено към проблемите, които Ви създава. Като оправдание, то Ви затваря очите за собствената Ви реалност и така загубени, Вие заживявате в драмата, която ние днешните хора наричаме живот/вижте темата за "театъра"/. 

Всъщност лично аз считам, че малцина от нас умеят да живеят истински, каквото и да значи това. Вината е един от основните катализатори за постоянната „война”, която водим помежду си и вътре със себе си, вместо да живеем в хармония и любов. Тя ги убива и ни вкарва в драмата. Тя е един от демоните ни, раждащи омразата, злобата лъжата, лицемерието, жестокостта, разделението и др. А това са оръжията, които ползваме в драмата, за да воюваме. Това е просто една частичка от нашия човешки свят в момента, над която си струва да се замислим, всеки от нас поотделно.