Здравейте,

Благодаря Ви за интереса!

Радвам се, че ми давате възможност да споделя част от идеите, знанията и опита си. Да, по този начин споделям частица от себе си.

Всичко написано от мен тук има елемент на свързаност. Не съм изложил просто отделни теми. Не съм нахвърлял просто знания или опит по тема. Идеята ми е да споделя нещо повече, а то е една по-разширена моя визия за човешкото същество, за проблемите му и същността на някои важни елементи в него. Разбирайки ги, можем да си помогнем да се доближим до онова, което повечето от нас мечтаем, да сме щастливи.

Продължавам да пиша всяка седмица и ще бъда благодарен ако споделите мнението си по отделните теми! Това би ми помогнало да открия нови насоки за работа или мои грешки.

Бъдете щастливи!

Владимир Пожарашки

За мен



Никога не съм могъл да говоря много за себе си. Едва ли е от излишна скромност.  И все пак е прието в страницата си в световната мрежа да кажа нещо за себе си.

И така, мъж на 49 години съм, българин съм, роден съм в град София. Имам семейство. Съпругата ми Силвия е известен лекар, хомеопат и иглотерапевт. Дъщеря ни Йоана завършва медицина също и от тази година ще бъде началото на четвърто поколение лекари в рода ни. 
По образование съм лекар. Завършил съм Медицинска академия в София. Най-голямата школа като лекар за мен беше Научния Институт за Спешна медицина „Пирогов”, където работих 13 години.  И все още тази клиника има място в сърцето ми.  По-късно специализирах аналитична психотерапия телесен тип и в момента това и практикувам.
Всъщност психотерапия започнах да уча от любопитство, защото когато следвах медицина се интересувах от психоанализа, от Зигмунд Фройд, но не намерих къде да се обучавам. Бяха от последните години на социалистическия режим. И така, макар и доста по-късно, започвайки да специализирам с любопитство, видях нещо хем различно, хем близко до мен и продължих да уча с огромно желание и интерес. Когато започнах да практикувам, още на втора или трета сесия усетих нещо странно, усетих нещо, което не бях усещал никога. А то е, че не работя. Нямаше усилие. Аз просто бях Аз. Така е и до днес.
Какво обичам? Обичам страната си, обичам семейството си, обичам приятелите си, работата си, морето, планината, полето, цветята, животните, насекомите. Обичам да лежа на тревата. Обичам да се радвам на всичко красиво за мен. Обичам да споделям радостта си. Обичам да се разхождам, да дишам свободно с пълни гърди, да карам колело,  обичам да пея, понякога да танцувам, да си похапвам вкусно, обичам чаша червено вино, добра компания и живи, въодушевени погледи около мен. Обичам да общувам с хора открити и искрени. Обичам философията, защото в тази наука се намират обясненията на нещата в нас и около нас. Обичам музиката, защото тя е чиста емоция. Обичам да откривам, защото всяко откритие ме прави още един миг жив.
Какво не понасям? Не понасям грозното в света и хората около мен. Не понасям лъжата, грубостта, арогантността, алчността, лицемерието, омразата, завистта, злобата, мъката, страданието. Има още много неща, които не понасям и които се опитвам да дистанцирам от себе си, а и помагам на хората, с които работя да се дистанцират, но ги приемам такива, каквито са, защото те са част от реалността ни, тази която създаваме ние.
Какво мога? Много неща. С много неща съм се захващал, като работа в живота си и просто се убедих, че мога. Мога също така да мисля аналитично, мога да пиша, мога да помагам на хората, мога да създавам с ръцете си, да ремонтирам, да строя. 

Какво не мога и не искам? Не мога и не искам да мачкам хората и да ме мачкат, да причинявам страдания и да страдам, да лъжа и да ме лъжат, да съм „Неаз”. 
Е, сигурно много пъти сте чували такива думи. Не са ли банални? За мен не са. Те просто са моя Аз и моя живот. Може би, оттук нататък наистина е по-добре да оставя другите да говорят за мен. Така и ще бъде.
Абонамент за: Публикации (Atom)