Здравейте,

Благодаря Ви за интереса!

Радвам се, че ми давате възможност да споделя част от идеите, знанията и опита си. Да, по този начин споделям частица от себе си.

Всичко написано от мен тук има елемент на свързаност. Не съм изложил просто отделни теми. Не съм нахвърлял просто знания или опит по тема. Идеята ми е да споделя нещо повече, а то е една по-разширена моя визия за човешкото същество, за проблемите му и същността на някои важни елементи в него. Разбирайки ги, можем да си помогнем да се доближим до онова, което повечето от нас мечтаем, да сме щастливи.

Продължавам да пиша всяка седмица и ще бъда благодарен ако споделите мнението си по отделните теми! Това би ми помогнало да открия нови насоки за работа или мои грешки.

Бъдете щастливи!

Владимир Пожарашки

Страх


Той е главният герой на този материал. Много често го обвиняваме. Много хора казват, че не трябва да се страхуваме. В много приказки пише за безстрашния герой, който убил ламята. Какво обаче е страхът. Много може да се каже за него, но обещавам, няма да прекалявам. Ще споделя основното. 

Страхът е част от нас. Страхът ни пази. Но ни пази разбраният страх. Той ни предупреждава за нещо конкретно, независимо дали то е реално или нереално. Страхувам се от нещо. Страхът винаги има конкретен обект, за разлика от тревожността, която няма обект. Тя представлява нещо като фонов страх, напрежение за предпазливост. Страхът е конкретният глас на нашата вътрешна предупредителна система. Да си безстрашен е глупаво. Кой ще защитава живота тогава. Ако загубим тази предупредителна система, тогава животът е застрашен. Не това е идеята. Идеята е самият живот, опазването му, за да се прояви.

Добре, но като е полезен страхът, как става така, че понякога той ни превзема отвътре, обхваща ни, парализира ни или не толкова силно просто се чувстваме дискомфортно, напрегнато. Мъчи ни неразбраният страх. Блокира ни в „здравата хватка” на ужаса, че ако се задвижим, ще ни се случи нещо страшно. Убива ни бавно и жестоко понякога, обездвижени и неспособни да реагираме, ако не го чуем и разберем и не предприемем съответни на реалността действия.

Ако не реагираме адекватно, той усилва гласа си до кресчендо. Защо? За да го чуем, да се предпазим. Това е автоматична подсъзнателна реакция, което обхваща и психика и тяло. Той може да расте с ужасяващо темпо и в ужасяващи размери в ума ни. Кога? Когато го храним. С какво? Със страх. Страхът се храни със страх. Парадокс, но е истина. Тогава правилото „колкото повече, толкова повече”, работи в пълна сла. Замислете се! Ако се оставите в страха, повече се страхувате и той ви залива. И тогава се превръща в ужас, в собственият ни ужасен мъчител. Той не ни убива физически, а ни измъчва с хиляди "смърти от ужас". Добре, какво е важно да знаем?

Страхът винаги има обект. Той възниква винаги по повод нещо или ситуация, но той няма „очи”, „уши”. Той не може да прецени, дали обекта наистина ни застрашава или е плод на нашата „развинтена фантазия” или незрели способности за оценка на реалността. Той е еволюционно много древна предупредителна система, която работи много просто, подобно на старо аналогово електрическо реле, включващо изпълнителна токова верига след него. Появява се идея, импулс за застрашеност и релето включва. Тръгва ток във „веригата на страха” и се задейства психика и тяло. Всичко, което е ангажирано в тази веригата за бягство е включено и се задейства. Страх, паника, желание да избягаш, да се откажеш, телесни симптоми, като треперене, изпотяване, сърцебиене, задух, стягане в гърдите и много груги по вид и тежест. Добре, каква е целта на всичко това? 

Ами основна цел на страха е бягството, за да се съхрани живота. Да, страхът е началото на „бягството ни” от нещо, ако то ни застрашава. Веднъж включило, това „реле” не изключва, докато някой не му подаде обратен импулс, който да каже, че първият импулс не е реално застрашаващ. Няма ли реални основания, първият, включващият импулс доминира и веригата стои включена. Интересно ли е?

Спомнете си, че казах, че страхът няма „очи”, „уши”. Той представлява опростена система на реакция от импулс за застрашеност и бягство. Просто, но ефективно. Кой обаче има очи и уши, обоняние, сетивност, вкус? Ами ние, човеците. Те са нашата информационна система за реалността. Те са друга наша система, работеща доста независимо от страха. Ако имаме развита способност да я ползваме, тя работи перфектно и винаги дава отговор на импулса на страха. Ако тя отчете застрашеност, ние „бягаме”ефективно. Ако отчете липса на реална застрашеност, цялата ангажирана система на страха изключва, и ние се успокояваме до следващата и преценка за включване.Всички тревожни хора не умеят да ползват тази си информационна система. Какво става обаче, с тези, които не умеят да си ползват информационната система? 

Простичко е! Системата на страха при тях остава включена, тъй като няма импулс, който да опровергае първичният страхов импулс, който я е задействал. А той винаги търси ефективно разрешение на казуса, застрашава ли ни ситуацията или не. Но реакция при тези хора няма. Нито проверка на фактите, нито ефективно бягство. Нищо. Те си остават обездвижени в страха. Но страхът има и други способности. Тогава импулсът му става по-силен, и ако пак няма реакция още по-силен, и още и още, и още, докато обземе човека и го блокира напълно. Тук идват всички тежки тревожни състояния, панически атаки, генерализирана тревожност, фобии и др.. Така тези хора заживяват със страха и започват да го обвиняват. „Той е виновен!” Защо? 

Защото не го разбират, не умеят да го ползват, а той е дар от природата, който пази живота ни. Но когато не умеем да ползваме даровете, те само ни тежат. Представете си, че не си отворите коледните подаръци, ами си ги разнасяте наляво надясно опаковани, носейки ги на ръце. Например колело. Няма ли да ви пречи, да ви тежи да го разнасяте на ръце, вместо да го карате? Ще пречи разбира се, а и вие няма да ползвате ползата от него. Интересно нещо е живота, тежи ни ако не го разбираме. Но хайде към страха да се върнем!

И така разгледах страха като информационно-предупредителна система на еволюционно по-старите структури на психиката ни. Той не е нито лош, нито добър. Той е просто част от нас, която си върши работата. Хората, които са с по-изострена чувствителност на тази предупредителна система са благословени ако я ползват или много нещастни, ако не я ползват, защото това ги измъчва силно. Има стара римска максима, която гласи: „който е предупреден, той е въоръжен”. И ще завърша кратко с едно обръщение.

Не мразете страха! Не се страхувайте от него! Не го упреквайте! Не бягайте от него! Той е дар. Чувайте гласа му и той ще ви каже много! Ще ви отдръпне от там, където е опасно и ще ви коригира. Не винаги е основателен, но ако се научите да говорите с него, той никога няма да пречи, само ще помага. Той е част от нас. Много полезна част от нас.