„Аз не мога да стана част от такъв свят, в който
съпрузите обличат жените си като жени с леко поведение, излагайки на
показ всичко, което трябва да бъде съкровено. Където няма понятия като
чест и достойнство и в думите на хората може да се вярва само, когато
казват „обещавам“.
(Не мога да стана част от такъв свят…)
Където жените не искат деца, а мъжете не искат семейство. Където
нещастниците се смятат за успешни, карайки колите на бащите си, а всеки,
който има малко власт се опитва да ти докаже, че си нищожество. Където
хората лицемерно твърдят, че вярват в Бог с чаша алкохол в ръка и без
всякакво понятие за религията си. Където ревността е срамна, а
скромността - недостатък. Където хората са забравили за любовта, а
просто търсят най-добрия вариант за партньор.
Където хората ремонтират колите си при
най-малкия шум без да пестят нито пари, нито време, а самите те
изглеждат толкова жалки, че само скъпата кола може да го скрие. Където
момчета пропиват парите на родителите си в нощни клубове, клатейки се
под примитивни звуци, а момичета се влюбват в тях заради това.
Където M и Ж отдавна вече не се различават и
където всичко това се нарича „свобода на избора”, но тези, които избират
друг път, биват заклеймявани. Аз избирам свой път, жалко само, че не
срещнах разбиране от хората, в които най-много го търсих...“