Много са хората, писали за смисъла на живота.
Ошо пише: "Дългият живот не е целта. Дори и ако имаш кратък живот, имай го в неговата цялостност, имай го в неговата интензивност - направи го песен, направи го танц. Дължината на живота сама по себе си е напълно безсмислена. Дълбочината на живота има една присъща ценност."
Много мислих преди години върху смисъла на живота. Не е въпросът, че това е въпрос модерен. Казусът е, че за всяко съзнателно същество, визирам от вида Homo sapiens, е от значение да открие своя смисъл. Смисълът не е цел, той е съдържание на съществуването.
Цели си поставяме от време на време, за седмицата, за месеца, за годината, за по-дълги периоди от време, мислейки си че това е най-важното. Целите бих нарекъл моментни сенки на смисъла. Но това с целите е друга тема. Ще споделя за нея отделно.
Цяло философско течение е разглеждало въпросите за съществуването, смисъла, същността избора и отговорността за него. Това са екзистенциалистите. Екзистенциализмът е философията на съществуването. Големи имена от това течение, първи поставили идейната основа са Сьорен Киркегор и Фридрих Ницше.
Екзистенциализмът твърди, че човек с раждането си получава от природата съществуването си, живота си. В хода на това съществуване грижа на всеки от нас е да даде съдържание, същност на това съществуване. То да бъде осмислено. А това става само на база на собствените избори на всеки един от нас, сам за самия себе си. Как да живея, къде да живея, с кого да живея, какъв да бъда и др.?
Ървин Ялом, големият психиатър и психотерапевт екзистенциалист пише: „Посланието на Ницше е да изживеем живота си по такъм начин, че да искаме той да се повтаря вечно”
Тук има и още нещо много важно според мен. Най-отдолу в човешкото същество стои неговата индивидуалност, закодирана в генома на тялото и енерго-психичния му еквивалент. Тя е тази, която кореспондира най-точно с вечния въпрос: „кой съм аз?”.
Индивидуалността е потенциал за поведения, за изява, за действие или не. Странно е това „или не”, нали? Да, в това се крие част от избора. „Да бъда или да не бъда, това е въпросът”. Цитирам Хамлет по Уилям Щекспир, но именно това е големия въпрос в индивидуалността. Тя може да бъде изявена в пълния и потенциал или не.
Установих, че всеки е не само в правото си сам да определи за себе си смисъла, така както всеки е сам в собствения си живот, а и още нещо, всеки има отговорност към себе си за това. И това е неотменна част от определението съзнателно същество.
Завършвам с с една моя любима мисъл на големия човек Вилхелм Райх. Той казва: „Следвай гласа на сърцето си, дори ако те води отвъд срамежливите пясъци. Не ставай твърд и вгорчен, дори и ако животът те тормози от време на време. Има само едно нещо, което има смисъл- да си живееш живота добре и щастливо.”
