Гледах тази снимка от Радж Кумар, от три дни публикувана в Гугъл+ от Мария Гигова. И всеки път се "обаждаше една струна" отвътре в мен. Малко е тъжна може би, но винаги ме е питала: "какво пък има толкова да се делим, нали всички сме просто хора". Всички имаме нужда от едни и същи простички неща всъщност, а сме хукнали за още и още в различни посоки. Различните посоки ни разделят и ни отдалечават от основната ни характеристика на духовни същества - заедността.
Темата е интересна и си струва да се замислим. Отдавна наблюдавам с любопитство човешкото същество. Доста е странно, красиво, жизнено, глупаво, искащо, но незнаещо как, търсещо, но упорито със затворени очи и затова ненамиращо, объркано и може би затова и странно. Приличаме често на малки котета, които си гонят опашките. Знаем, че няма да ги хванем, но продължаваме. Само че ако малките котета спират, виждайки че не става, те просто си играят, ние обаче сме упорити. Продължаваме и разбира се се ядосваме, но продължаваме, плачем, но продължаваме, страдаме, но продължаваме. И знаете ли защо?
Защото сме със затворени очи. Затворени очи за твърде много неща. Затворени очи за себе си, за другите, за света, за природата, за живота. Не сме слепи, по-скоро сме свикнали „да мижим” и да се ядосваме. Тази схема явно ни изнася. Хем нещо се случва, хем изразяваме яда си, който не умеем да насочим в правилната посока, хем живеем с усещането, че нещо правим. Та за разделянето между хората говорих.
Именно на тази тема си държим „очите здраво стиснати”. Разделяме се всякак. Делим се на черни, бели, жълти, делим се на българи, турци, гърци, германци, американци, руснаци, китайци, француци, патагонци...., делихме се на Седесари, Бесепари, Депесари и какви ли не измислени твари, делим се на интелигенция, работници, селяни и всякакви други официални и неофициални касти, делим се ........ и ние вече се чудим накъде да се разделим. В момента в Англия чух тече дебат в медиите за въвеждане на някакъв вид кастова система. Странно! В 21-ве век сме, а като го чух усещането ми беше за Индия, някъде там далеч назад.
Не ни стигат старите деления, а и нови си измисляме ползвайки обвинения, ползвайки представки като „по-„ и „най-„, ползвайки парите/бедни и богати/, ползвайки Бог, назовавайки го със десетски имена, създавайки му различни храмове. А истинският храм къде е? Грижим ли се за него? Кой ли?
Ами този който ни свързва. С Него, нас един с друг, нас със себе си самите. Къде е храмът? Ами тук е. Душата е храма. Тази която има нужда от топлота, обич, ласка, грижа, радост и споделяне. Тя е тази, която ни свързва с всичко и всички във вселената. Погледнете снимката отново! Струва си!
С какво се "храни" душата ли? С обич бе хора, с обич, с човешка топлота, с разбиране и радост. А ние се опитваме да я нахраним с пари, коли, имоти, лъскави дрехи и обувки. Тя не разбира този „език”. Тя си има неин език. Езика на обичта и споделянето, на съпричастността и радостта. И още нещо.
Купуваме многото дрехи за тялото? Не, не е вярно, тялото има нужда от една дреха и нужната му дреха е удобната и топлата дреха. Лъжем се, купуваме си многото дрехи за ненаситните умове, искащи още и още, за умовете, които боравят с категории като „по-...„, „най-...”. За умовете си, които не умеят да се зарадват, защото ума не го може това нещо радостта. Радостта идва от душата и се изразява и изживява като емоция чрез тялото. Защото душата живее в тялото. Те живеят в единство. Колкото до ума, той има други функции. Той претегля основанията, разбира и оценява. Или както се спомена наскоро: „всяка жаба да си знае гьола”.
Та на снимката се връщам и спирам. Имаме ли нужда да се делим? От какво имаме нужда всъщност? Не са ли това на снимката две еднакви същества от един вид? Да, има разлики, ние сме седем милиарда подобия и сме различни, но това не е ли красиво? Не е ли красиво да се докосваш до такива като теб, същите, но различни. Това не създава ли разнообразието? Не е ли разнообразието носителя на интересното? Не е ли интересното носителят на движението? Не е ли движението същността на живота? Дааааа.
Зададох много въпроси, зная, но съм си ги задавал много пъти до сега. Просто реших да ги споделя. Ако желаете потърсете и вие отговори. Може пък да намерите нещо интересно и ново. Позабавлявайте се! Мисля си, че само който търси, умее да намира.
